Доверете се на тези правила за хранене и оздравейте без лекарства
Китайската система за лекуване с хранене разглежда регулирането на хранителния режим като предпазна медицина, а също и като коригираща мярка, до която трябва да се прибегне, когато човек се разболее.
Диетата е един от четирите основни лечебни подхода в традиционната китайска медицина. Останалите три са акупунктура или моксотерапия, билколечение и масаж, плюс лечебните физически упражнения.
Ползата от традиционната китайска лечебна диета се измерва с дълги години на стабилно добро здраве.
Според Ней Дзин, най-древния китайски медицински трактат, човешките същества са устроени така, че са способни да живеят сто години, стига да не станат жертва на насилие или на нещастен случай.
Хранителният режим и доброто храносмилане се смятат за най-важните начини за поддържане на физическата сила и жизнеността.
Традиционните китайски лечители не опознават строежа на човешкото тяло с помощта на дисекции, защото смятат, че разрязването на тялото е оскърбление за предците на човека.
Те векове наред трупат познания за устройството и функциите на човешкото тяло чрез наблюдения и после ги съотнасят с петте елемента, чи, ин и ян.
Ето защо дървото се съотнася с черния дроб (ин) и с жлъчката (ян), огънят – със сърцето (ин) и с тънките черва (ян), земята – с далака (ин) и със стомаха (ян), металът – с дробовете (ин) и с дебелото черво (ян), а водата – с бъбреците (ин) и с пикочния мехур (ян).
Китайците вярват също, че тялото съдържа пет жизнени субстанции – кръв, дух, жизнена есенция (принцип на растеж и развитие, породен от тялото от чи и кръвта), течности (всички телесни течности освен кръвта, като слюнка, гръбначномозъчна течност, пот и т.н.) и чи.
Китайската лечебна диета е в рамките на системата от космически принципи, символичното съотнасяне на вътрешните органи с петте елемента и системата от меридиани.
В китайската медицина храната изпълнява няколко функции. Тя доставя хранителна енергия на тялото, за да обнови чи.
Освен това използва тялото за създаване на жизнена есенция и на кръв.
И на последно място, храните могат да се подбират, за да регулират баланса на ин, ян и петте елемента вътре в тялото и да насочват потока на чи към различни части на тялото.
Китайската медицина класифицира храните според четири вида категории:
Температура. Храните се класифицират като студени или хладни (ин) и топли или горещи (ян).
Вкус. Има пет вкуса, съотнесени с петте елемента: кисел (дърво), горчив (огън), сладък (земя), пикантен (метал) и солен (вода).
Посока на действие. Смята се, че пикантните, солените и леките храни имат издигащо или плаващо действие и насочват чи нагоре, а киселите, горчивите и сладките храни имат насочващо надолу или потапящо действие, което направлява чи надолу.
Китайската медицина използва храните, за да поддържа тялото във вътрешна хармония и в състояние на баланс с околната среда.
Когато дава съвет, свързан с хранителния режим, китайският лечител взема предвид времето, сезона, географията на областта и специфичните за пациента дисбаланси (включително емоционалното разстройство).
Така той подбира правилните храни, които ще коригират излишъка или недостига на съответните елементи.
Например в основния превантивен хранителен режим ще бъде препоръчано приемането на ин храни през лятото, което е ян сезон. За разлика от това през зимата ще се приемат ян храни, които да противодействат на ин температурите.
В случай на болест ин симптомите на болестта (умора, бледност, немощ в гласа) ще се лекуват с ян храни, а ян симптомите (зачервено лице, силен глас, безпокойство) ще се лекуват с ин храни.
Освен това силното желание за конкретни храни или вкусове е белег за дефицити, които трябва да бъдат лекувани.
Например човек, на когото много му се пият топли напитки, вероятно има „студена“ болест, а някой, който отказва да приема напитки, има „влажна“ болест.
Не са известни странични ефекти от използването на китайската лечебна диета като част от програма за поддържане на добро здраве, когато тя се осъществява под напътствията на опитен практикуващ.
