Още преди хиляди години хората са се възползвали от лечебните качества на някои растения. Дори и днес, след столетията неуморен труд на хиляди учени, ние все още не сме открили напълно ползите от растенията за нашето здраве.
И като истински „земен рай“, България е дарена с огромно разнообразие от билки, помагащи да защитим здравето си от настинки, инфекции и други болежки. Редица старогръцки и римски писатели са оставили в съчиненията си сведения за намиращите се по земите ни билки и за употребата им от местното население.
Известният Теофраст отбелязва, че районът на Тракия е най-богат на лечебни треви и растения от целия познат по онова време свят. Билките били познати и на траките, и на славяните, и на българите.
Римските автори били заинтригувани от славяните, които при зъбобол дъвчели младите върбови клонки. Едва преди сто години учените успели да разберат причината, а именно съдържанието на салицил, предшественик на познатия ни аспирин – ацетилсалициловата киселина. Но по-интересно е, че освен по нашите земи, ползата на върбата е била позната и на северноамериканските индианци.
Един от най-известните българи, занимаващ се с билки, е Петър Димков . Привърженик на максимата, че няма нелечима болест, той пише редица книги, съдържащи за мехлеми, сиропи, чайове, разтривки и лапи срещу всякакви болести, ободряващи и подсилващи организма в борбата срещу вируси и инфекции. В неговата философия са залегнали няколко основни правила – да не се използват изкуствено създадени вещества; да се създава рецептата в зависимост не само от болестта, а и от лекувания човек; лечението трябва да обхваща и организма, но и душата на човек.
В по ново време, благодарение на едно на пръв поглед невзрачно растение – блатното кокиче, българските учени успяват да създадат лекарство против детски паралич, запазвайки стотици деца здрави и щастливи.