Мащерка за домашно лечение – какво лекува?

Какво лекува мащерката и как да я използваме?

Мащерката (Thymus vulgaris L.), позната като градинска мащерка, и Т. serpyllum, известна като пълзяща или дива (планинска) мащерка, са две подобни вечнозелени растения от семейство Устоцветни.

Ароматната мащерка е многогодишно растение, което произхожда от Южна Европа и западното Средиземноморие.

Дивата мащерка расте в равнинни местности, пасища и планински райони при умерен климат.

Вероятно е пренесена в Северна Америка от европейските заселници.

Дивата мащерка образува дълги, ниски, пълзящи стебла.

Оттам идва наименованието serpyllum, което означава „подобен на змия“.

Мащерката цъфти на слънчеви места върху сухи каменисти брегове и поляни. Билката е привлекателна за пчелите, които правят от нея много ароматен мед, и отблъсква белокрилките.

Мащерката е позната от древни времена със своите вълшебни кулинарни и лечебни качества.

Според преданията пиенето на чай от мащерка в средата на лятото създава във въображението образа на танцуващи феи.

Девойките се закичвали с разцъфнал цвят и по този начин демонстрирали желанието си за романтична връзка.

Наименованието Thymus вероятно идва от свойствата на мащерката. Гръцките народни лечители вярвали, че мащерката вдъхва кураж (на гръцки thumus) на войниците. Древните гърци харесвали силния й аромат и натривали със стръковете й гърдите си.

Римляните вярвали, че малко мащерка във водата за къпане увеличава енергията. Те поставяли билката в постелята си, за да гонят меланхолията и кошмарите. Силната й миризма била използвана, за да прогонва молците и за дезинфекция.

Пресните и изсушени листа, както и етеричното масло от пресни цветове притежават лечебни свойства. Мащерката е една от най-широко употребяваните билки за домашно лечение.

Тя е ароматна и има антисептични, диафоретични (засилва потенето), аналгетични (болкоуспокояващи), спазмолитични (антиспазматични) и диуретични (пикочогонни) свойства. Стимулира менструацията и освобождава газовете от храносмилателния тракт.

Етеричното масло действа бързо и ефикасно срещу бактериите. При външна употреба то е добро средство за поддържане на здрави зъби и венци, както и при зъбобол. С мехлем от етерично масло се дезинфекцират порезни рани и се лекуват гъбички по стъпалата.

Чаят от мащерка е добро средство за лечение на дихателната, храносмилателната и генитоуринарната система. Билката успокоява бронхиалните мускули и уталожва сухата кашлица. Топъл чай от нея облекчава мигрената, коликите и газовете в стомаха, стимулира потенето и изхвърлянето на глистите.

За гаргара и вана са нужни 100 г листа. Чаят се покрива и се запарва между 10 и 30 минути. Прецежда се и се държи в хладилника до два дни. Пие се след хранене до три пъти дневно.

Тинктура – около 100 гр ситно нарязани пресни или сухи листа се заливат с 500 мл ракия, джин или водка в стъклен съд.

Разрежда се с 500 мл вода. Сместа се съхранява на тъмно в продължение на две седмици, като се разклаща по няколко пъти на ден. Прецежда се и се съхранява в добре затворен тъмен стъклен съд. Стандартната доза е 1/2-1 ч.л. тинктура в топла вода до три пъти дневно.

Маслото от мащерка може да забави сърдечния ритъм, да затрудни дишането и да понижи телесната температура. Външното приложение на неразредено етерично масло може да предизвика раздразване на кожата – задължително трябва да бъде разредено преди употреба.

Според Федералната агенция по храните и лекарствата в САЩ мащерката е безопасна. Когато билката се използва правилно в указаните лечебни дози, не съществува опасност за здравето и поява на странични ефекти.

Не е известно мащерката да взаимодейства с други билки и лекарствени средства.